Вместо вой на сирени – пеене на птички. Ето това ни отнеха гадовете
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
9 май 2023 година
Прекарах двайсет и пет часа в Съветския Съюз.
Сериозно, без всевъзможни алегории. Във влака Харкив – Ужгород, номер 45, коства ми се.
Ако изпитвате носталгия по СССР – неистово ви го предлагам. Направо се качвайте и се наслаждавайте.
Във вагона категория „ разкош " ( " Сухопътни войски " по-старому) в спалните купета даже килимчета има, с еленчета. Е, и всичко друго, както обичаме ние, старците: да не ни духа и тези вашите смартфони да не ни скапват очите, прозорците да не се отварят, климатиците да не работят и контактът да е единствено един, а опашката за него – от станция Богодухив до гарата в Нижин.
Но пък колбасът е по 2.20 /зачертано/ (саламът „ докторски “ – вид „ телешки “ по руско време струваше 2.20 рубли за кг – бел. прев.), кафе по 15 гривни за огромна висока чаша от ръбесто жестоко стъкло. Не трен, а машина на времето.
И, основното, „ проводницата “ (стюардеса във влака – бел. прев.) е същата. Знам какво ви споделям, помня я от детските си години.
– Така, пасажери, бързо прибираме и сгъваме завивките, да не съм ви камериерка!
Дори прическата й не се е трансформирала за четирийсет години, стилът е подобен, специфичен – тупирано гнездо.
– Не допираме завесите, жено! Да не би след това вие да ги перете?
Не, не, аз не нервнича, просто се развличам. Най-после пътувам към дъщерята си, с която не сме се виждали четиринайсет месеца. Затова не ме смущават нито елените, нито гнездото, бих пътувала и с товарен трен без всевъзможни прищевки.
Но в този момент претърпях доста занимателен преход от предишното към Европа.
Всичко изглеждаше по този начин: първо град Ужгород, след това за малко – ниви, пасища, село и хоп! – входът към Словакия.
Никога по-рано не съм прекосявала границата през „ пропусквателния пешеходен пункт “. Това е когато ти с паспорта си още стоиш в Украйна, а куфарът ти е в Евросъюза и към този момент са го отворили и ревизират за контрабанда.
– Колко цигари носиш?
И ти викаш от Украйна в Словакия: „ Дві пачки “ („ Две кутии “ – укр.).
Нищо друго не влияе по този начин на словашките митничари като украинските цигари. Можеш и граната да прекараш през границата, но цигарите не би трябвало да са повече от 40 броя. Иначе - интернационален скандал. Но аз съм налудничаво законопослушна и четирийсет и първата цигара почтено я изпуших в родината си, навръх три метра разстояние от границата.
Град Михаловце наподобява на нашия Миргород, да вземем за пример. Мъничък, подреден – къщите се редуват с пететажни блокове. Всички се познават, поздравяват се един различен и безусловно питат гостите: „ Украйна? “. Не знам защо, само че ти става прелестно.
Страхът да изпуснеш комендантския час вероятно ще остане в мен вечно – вградена опция. Поне четири пъти погледнах часовника си – дали ще съумея да стигна в точния момент. И четирите пъти се сепнах и „ ударих спирачки “ – тук е мир.
Вместо вой на сирени – пеене на птички. Вместо военни камиони, из улиците щъкат деца с ролкови кънки и тротинетки.
Колко е хубаво, какъв брой просто и колко… вярно.
И уж малко притъпилата се остра болезнена злоба, тук, в мирния живот, отново кипва с невероятна мощ.
Гледаш в близост и си мислиш: „ Ето какво ни отнехте, гадове! “
P.S. Чака ме дълго странствуване. Влакове, рейсове, самолети. Да прегърна щерка си – и обратно с машината на времето, килимчетата с елените, лелката с гнездото. Но нали знаете, подготвена съм и с товарния трен, само че назад, вкъщи, в Харкив!
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
9 май 2023 година
Прекарах двайсет и пет часа в Съветския Съюз.
Сериозно, без всевъзможни алегории. Във влака Харкив – Ужгород, номер 45, коства ми се.
Ако изпитвате носталгия по СССР – неистово ви го предлагам. Направо се качвайте и се наслаждавайте.
Във вагона категория „ разкош " ( " Сухопътни войски " по-старому) в спалните купета даже килимчета има, с еленчета. Е, и всичко друго, както обичаме ние, старците: да не ни духа и тези вашите смартфони да не ни скапват очите, прозорците да не се отварят, климатиците да не работят и контактът да е единствено един, а опашката за него – от станция Богодухив до гарата в Нижин.
Но пък колбасът е по 2.20 /зачертано/ (саламът „ докторски “ – вид „ телешки “ по руско време струваше 2.20 рубли за кг – бел. прев.), кафе по 15 гривни за огромна висока чаша от ръбесто жестоко стъкло. Не трен, а машина на времето.
И, основното, „ проводницата “ (стюардеса във влака – бел. прев.) е същата. Знам какво ви споделям, помня я от детските си години.
– Така, пасажери, бързо прибираме и сгъваме завивките, да не съм ви камериерка!
Дори прическата й не се е трансформирала за четирийсет години, стилът е подобен, специфичен – тупирано гнездо.
– Не допираме завесите, жено! Да не би след това вие да ги перете?
Не, не, аз не нервнича, просто се развличам. Най-после пътувам към дъщерята си, с която не сме се виждали четиринайсет месеца. Затова не ме смущават нито елените, нито гнездото, бих пътувала и с товарен трен без всевъзможни прищевки.
Но в този момент претърпях доста занимателен преход от предишното към Европа.
Всичко изглеждаше по този начин: първо град Ужгород, след това за малко – ниви, пасища, село и хоп! – входът към Словакия.
Никога по-рано не съм прекосявала границата през „ пропусквателния пешеходен пункт “. Това е когато ти с паспорта си още стоиш в Украйна, а куфарът ти е в Евросъюза и към този момент са го отворили и ревизират за контрабанда.
– Колко цигари носиш?
И ти викаш от Украйна в Словакия: „ Дві пачки “ („ Две кутии “ – укр.).
Нищо друго не влияе по този начин на словашките митничари като украинските цигари. Можеш и граната да прекараш през границата, но цигарите не би трябвало да са повече от 40 броя. Иначе - интернационален скандал. Но аз съм налудничаво законопослушна и четирийсет и първата цигара почтено я изпуших в родината си, навръх три метра разстояние от границата.
Град Михаловце наподобява на нашия Миргород, да вземем за пример. Мъничък, подреден – къщите се редуват с пететажни блокове. Всички се познават, поздравяват се един различен и безусловно питат гостите: „ Украйна? “. Не знам защо, само че ти става прелестно.
Страхът да изпуснеш комендантския час вероятно ще остане в мен вечно – вградена опция. Поне четири пъти погледнах часовника си – дали ще съумея да стигна в точния момент. И четирите пъти се сепнах и „ ударих спирачки “ – тук е мир.
Вместо вой на сирени – пеене на птички. Вместо военни камиони, из улиците щъкат деца с ролкови кънки и тротинетки.
Колко е хубаво, какъв брой просто и колко… вярно.
И уж малко притъпилата се остра болезнена злоба, тук, в мирния живот, отново кипва с невероятна мощ.
Гледаш в близост и си мислиш: „ Ето какво ни отнехте, гадове! “
P.S. Чака ме дълго странствуване. Влакове, рейсове, самолети. Да прегърна щерка си – и обратно с машината на времето, килимчетата с елените, лелката с гнездото. Но нали знаете, подготвена съм и с товарния трен, само че назад, вкъщи, в Харкив!
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ